Марк Кроси се спира на значенето на езиковата политика в НАТО и ролята й за оперативната съвместимост въз основа на опита с държавите от Централна и Източна Европа.

От края на Студената война чуждоезиковото обучение в армията, най-вече по английски, който е основният оперативен език, придобива все по-голямо значение. Това е особено важно за НАТО, от една страна, поради нарастващия брой мироопазващи операции, и от друга, поради разширяването и партньорските дейности на Съюза. Придобиването на езикови умения, както в съюзническите, така и в партньорските държави, е отговорност на националните власти. Но езиковата подготовка трябва да бъде основна грижа и на Алианса като цяло, защото общуването на един език е също толкова важно за ефективното участие на страните в мисиите на НАТО, колкото и всяка друга форма на оперативна съвместимост.

Докато воините във всички съюзнически армии преминават езикова подготовка, в страните от бившия Варшавски договор, където по исторически причини народите и военните не са имали същите възможности да учат и практикуват английски, както на Запад, имаше остра нужда да се запълни тази празнина. Поради това организации като американския Езиков институт по отбраната и Британския съвет, в който работя, в рамките на проекта “Английски език в мироопазването”, още от средата на 90-те години започнаха да работят за подобряване на езиковата подготовка в бъдещите членки и партньорските държави.

Предизвикателствата, с които тези организации се сблъскаха в Централна и Източна Европа, идваха предимно от ниското начално равнище, от което започваха повечето воини. Освен това положението се усложняваше и от усилената подготовка само на висшите ешелони, наследена от военната философия от съветската епоха, когато инвестициите са били съсредоточени върху висшите офицера за сметка на останалите им колеги.

По разбираеми причини, за образователните отдели в министерствата на отбраната бе трудно да променят този манталитет с ускорения ритъм, наложен от НАТО. В резултат на това от хора в напреднал стадий на кариерата си се очакваше да придобият съвършено нови и трудни познания в нереалистични срокове. Мнозина бяха изпратени на дълги и скъпи езикови курсове извън службата, някои траещи по две години. Но поради възрастта им напредъкът бе бавен и разочароваше спонсорите. Освен това реформата на изпитите по езици в тези страни водеше до политически проблеми. Докато преди езиковите тестове за висши офицери са били почти формални, изискванията сега ставаха все по-високи. Дори в някои случаи висши генерали се проваляха на изпитите в рамките на Стандартизационното споразумение на НАТО за английски език

В интерес на истината редица висши военни постигнаха забележителни успехи по английски и някои от тях се издигнаха до поста началник генерален щаб. Но като цяло, погледнато ретроспективно, наблягането на езиковата подготовка на висшите офицери се оказа контрапродуктивно не само поради гореспоменатите причини, но и поради значителните съкращения на личния състав, които се извършваха паралелно. Тъй като в армиите от Варшавския договор броят на офицерите бе непропорционално висок, много от хората, преминали езикова подготовка, бяха съкратени впоследствие.

Имаше и други проблеми. В някои случаи изискванията за ползване на език, свързани с определени постове, се определяха без сериозно проучване. В резултат на това важни постове са заемаха от старши офицери със слаба езикова подготовка или обратно, бе трудно да се запълнят постове, където езиковите изисквания бяха нереалистично високи. Нещо повече, в някои страни кандидатки за членство това пряко доведе до деморализацията и оттеглянето на хора с качества.

Друг проблем е различната представа за “професионалното” равнище на чуждоезиковата подготовка. Той се дължи на културните различия в изпитите по езика, които водят до съществени затруднения в преценката на “достатъчните” умения за определен пост и създават стереотипна представа за някои държави като изпращащи кандидати с ниски езикови умения. В някои страни ситуацията се усложнява от приемането на дипломи за език отпреди години, вместо изпит непосредствено преди заминаването. В редица страни партньори липсват и компетентни преподаватели по чужди езици, най-често поради недостатъчно заплащане, което да привлече най-квалифицираните.

Операциите по поддържане на мира

Добрата езикова комуникация е особено необходима в операциите по поддържане на мира, защото недоразуменията, породени от неразбиране на езика, могат да доведат до грешки и в най-лошия сценарий, до човешки жертви. Досега езиковите затруднения са поставяли воините в трудни и дори опасни ситуации, но не са причинявали жертви. Това обаче не бива да приспива вниманието.

Макар че като цяло езиковата подготовка на контингентите, участващи в мироопазващите операции, е достатъчна за задачите, които изпълняват, някои държави съобщиха, че изпитват затруднения да осигурят езиковото равнище, необходимо за постигане на максимална ефективност в операциите. Ситуацията е най-сериозна в мироподдържащите операции, където голяма част от старшите офицери с мъка са усвоили английски. Нещо повече, там, където висшите офицери трудно ползват английски, положението в по-нисшите ешелони е още по-лошо и много от останалите офицери нямат дори и формална подготовка по английски.

Друга често срещана трудност за участниците в мироподдържащите операции, за които английският не е роден език, идва от регионалните акценти на голяма част от воините с матерен английски, с които работят. Те се оплакват, че по-трудно разбират английския на англичаните и американците, отколкото този на останалите участници, защото те не си дават труда да пригодят речта си, за да бъдат разбрани от хора, за които английският не е роден. С други думи, воините с матерен английски рядко си дават сметка, че в мироопазващите операции трябва да се говори международен английски, а не собственият им диалект.

В рамките на проекта “Английски език за мироопазването” Британският съвет направи проучване сред персонала на различните щабквартири на НАТО. Тъй като обхваща относително малък брой хора, резултатите не са окончателни, но позволяват да се придобие известна представа. Така или иначе те показват, че екипите, съставени от хора, които нямат роден английски, са в неизгодно положение поради впечатлението, че не им достига езикова подготовка.

Тази неблагоприятна позиция се установява в различни случаи. Например при сформирането на работни групи по важни направления или при възлагането на сложни задачи на отделни лица се предпочитат хората с матерен английски. Съответно всички останали се чувстват реално изолирани от процеси с ключово значение. В други случаи старши служители, които не са с роден английски, могат поради неразбиране да допуснат некачествена работа на английски от по-младшия персонал, което уронва престижа им пред служителите с матерен английски. Също по езикови съображения матерният английски се предпочита винаги при назначаване на лица за връзка в различните служби, с което неволно се създава впечатление за “културна дискриминация” и се накърнява самочувствието на лицата, за които английският не е роден език. Ясни са и политическите последствия. Впечатлението за слабо познаване на английския може пряко да ограничи влиянието на някои национални делегации.

Една от причините за тази недостатъчна езикова подготовка е неадекватното езиково обучение в страните преди изпращането на даден пост в НАТО. Например, докато в повечето военни курсове по английски се преподава само един вариант на езика, независимо дали ще е стандартен американски или стандартен британски английски, на практика за повечето постове в НАТО голяма част от работата е свързана с контакти с хора, които нямат роден английски. Този език се различава и може приблизително да се окачестви като “международен професионален английски”.

Друг пример за разликата между учебникарския английски и живия говорим език е упоритата тенденция в някои страни да се преподава чисто академичен английски. Това особено се отнася до писането. Изследването на Британския съвет показа, че голямата част от писменото общуване във Върховната щабквартира на съюзните сили в Европа (SHAPE) например, се състои от кратки текстове като паметни бележки, уведомления и кратки съобщения по електронна поща. В замяна на това в някои програми за езиково обучение студенти са били късани, защото не умеят да съчиняват дълги и подробни есета. Понякога проблематични са и представите за това, какво точно представлява “военният английски”. Макар че езиковите изисквания в SHAPE изглеждат доста сходни с така наречения “бизнес английски”, а именно писане на кратки писма, общуване по телефона и организиране на срещи, тази действителност все още не е реално отразена в програмата за курсовете. Макар че понастоящем ситуацията се подобрява благодарение на добре подготвените нови учебници по военен английски, в някои щабквартири преобладават стереотипните представи за “военния английски”.

Напредъкът

Макар че проблемите на езиковата политика травматизираха редица министерства на отбраната, в тази насока се постигна много за кратък период от време. Това се дължи до голяма степен на факта, че във всички страни кандидатки за членство изучаването на английски се смяташе за изключително важно и бе издигнато в приоритет. Благодарение на това с течение на годините се постигна значително повишаване на стандартите за обучение по английски и за езиковите умения на воините. В някои страни бяха създадени високоефективни структури за езиково обучение, които в момента разполагат с отлични ресурси и са лидери в областта на военните курсове и учебните стандарти. Посетителите на Балтийския колеж по отбраната в Тарту, Естония, или на Полската военноморска академия в Гдиня не може да не се впечатлят. В курса по военен английски, организиран съвместно от НАТО и проекта “Английски език за мироопазването” на Британския съвет, преподаватели от страни като Литва успешно подготвят хора от страни като Швеция и Франция. В същност там, където все още остават някои проблеми в новите страни-членки, те отразяват по-общия проблем на промяната от стила на Варшавския договор във военната сфера към стила на НАТО.

Повечето международни изследвания на чуждоезиковото обучение на военните се съсредоточават върху новоприсъединилите се страни и държавите от ПзМ. Това обаче не означава, че има ясно разграничение “Изток-Запад” в тази област, защото редица от старите съюзници срещат подобни затруднения в намирането, подготовката и изпращането на войници с подходящи езикови умения в международни мисии. Следователно е необходимо да се направи още много, за да може езиковата основа за оперативната съвместимост да се превърне в действаща реалност, а не просто да е прибързано допълнение към подготовката за участие в мироопазващи операции или за работа в НАТО.

Въпреки значението на езиковата съвместимост, в рамките на НАТО се правят малко изследвания върху актуалния език, който се използва в мисиите, и слабостите към днешна дата. Макар че очевидно това е чувствителен въпрос, пасивното поведение, защото това е от “културната” или “политическата” сфера, не може да бъде от полза. Отделните страни естествено имат различни способности да решат езиковия проблем по исторически, културни, финансови и дори географски причини. Но проблемите трябва да се решават, защото имат пряко значение за влиянието на държавите в НАТО и/или програмата “Партньорство за мир”.и съответно върху политическия профил на организацията.

Отделни страни направиха много за стандартизацията на езиковите изпити с помощта на организации като Езиковия институт по отбраната на САЩ, проекта “Английски език за мироопазването” на Британския съвет и Бюрото за международно езиково сътрудничество, структура на НАТО за политиката в областта на езиковото обучение. Много може да се научи и от опита на новоприсъединилите се държави, страните кандидатки и участничките в ПзМ. Например екипите за оценка на езиковите умения в Армения, Азербайджан и Грузия в Кавказ си сътрудничиха в провеждането на взаимни пилотни тестове за оценка, както и в постигането на общи стандарти за оценка на нивото на английски език, базирани на Стандартизационните споразумения на НАТО, както и на езика, който трябва да се преподава. В тези страни се наложи и разбирането, че кандидатите за постове в НАТО трябва да се изпитват по езика непосредствено преди заминаването им, а не да се разчита на сертификати, издадени години по-рано.

За министрите на отбраната е от основен интерес воините, представляващи тяхната страна в структурите на НАТО и в ръководените от Алианса операции, да притежават всички необходими умения, включително и езикова подготовка, за изпълнение на възложените им задачи. Но за да постигнат това, те се нуждаят от допълнителни насоки от НАТО за изискванията и най-добрата практика. Един подробен и координиран преглед на всички аспекти на политиката за езикова подготовка с участието и разбирането на всички заинтересовани страни би бил от основно значение за решаване на проблемите в тази насока. Ако пропусне да изпълни тази задача, Алиансът ще се сблъсква с все по-сериозни проблеми в оперативната съвместимост в момент, когато се опитва да преосмисли ролята си, за да посрещне предизвикателствата пред сигурността на XXI век. Това крие и риск от излишно чувство на неудовлетворение и обида от усещането за “културна дискриминация”, което в действителност е просто въпрос на владеене на език.

Марк Кроси е координатор на изпитите в проекта “Английски език за мироопазването” на Британския съвет.