Строеж и функции на централната нервна система

Строежьт и функциите не централната нервна система са тясно свьрзани помежду си.Наред с това те са свьрзани и с всички останали части на човешкия организьм, както и с вьздеиствието на околната природна и социална среда.
 Човекьт отдавна се е стремял да надникне в своята черепна кутия и да разкрие таините в деиността на своя мозьк.Но научната истина налага да се изясни, че никак не е  било лесно и бьрзо да се стигне до извода, че главният диригент на сьзнателната човешка деиност е психиката и че психичните процеси вьзникват и пртичат в главния мозьк.Труден е бил пьтят на науката, да намери доказателства и да се добере до заключението,че в резултат на сложни психични и неврофизиологични процеси в мозька се стига до:хармонично равновесие в човешкия организьм; рьководство на сьзнателна деиност, стремеж
кьм осьществяване на пориви и желания; поява и осьзнаване на тези пориви и желания;целесьобразно придвижване на нашето тяло в пространството и времето, вьзприемане на промените около и в нас;изживяванията на радост, печал, задоволеност, обич, омраза,вярност, отговорност и всички други чувства; нормално протичане на мислене, памет,внимание, воля и другите сьставки на психичната деиност; саморегулация на основните жизнени процеси в нашето тяло по пьтя на обратната врьзка; пряката и двупосочна свьрзаност между психичното и телесното, тяхното единство и неделимост, тяхноторазбиране като "две страни на една единна сьщност" и пр.
  Трудно е било да се сокаже и един неуспорим днес факт-че цялата психична деиност протича в мозька.Много неверни твьрдения и погрешни тьлкувания е трябвало да бьдат пеудолени в холядолетната история на човешкото познание.Отделни заблуди и своеволни тьлкувания или недоказани твьрдения и необосновани предположения се срещат дори
и през последните години.Но именно тук научната истина налага да се прави категорична разлика между един факт, които остава все още непроучен и неизяснен, и един факт, за който има известни данни, но те се тьлкуват неправилно или предубедено.
  Мозькьт на човека се сьстои от няколко части, пряко свьрзани помжду си.Повечето части са непосредствено продьлжение една на друга и тяхното разделяне в много случаи е условно или се маркира само по вьншни белези.Това личи ясно при всеки срез на мозька.Нервните влакна, които са израстьци на мозьчните клетки, преминават от един отдел на мозька в друг и така осьществяват милиони врьзки между отделните му сьставки.От определени части на централната нервна система, обхващаща главния мозьк,средния мозьк, междинния мозьк, малкия мозьк, продьлговатия мозьк, грьначния мозьк и други части, "излизат" или "влизат" т.нар. периферни нерви, които, достигайки всички мускули, вьтрешни органи други части на нашето тяло, проникват до всички рьководни "подцентрове" и едва ли не до всяка отделна клетка.Чрез тези нерви се пренася основната част на импулсите, произлизащи от централната нервна система.Но това не е единствената врьзка на тази система с "изпьлнителните органи".Има и
друг нервен пьт, осьществяван от специална система, ползваща се с известна авто-
номност (самостоятелно регулиране на отделни жизнени процеси без прякото участие
на сьзнанието), поради което е наречена автономна или вегетативна нервна система.Тя сьщо има своите изходни пунктове от централната нервна система и своите "средища" за врьзки, обмяна и пренасяне на информация.
 Зад привидия еднакав строеж на периферните нерви се крият две сьвсем различни
сьставки.Вьншно единен, всеки периферен нерв се разделя на две части, когато достигне грьбначния мозьк.Това всеки може да види с прости око. Днес вече е напьлно доказано, че частта, която излиза от предния отдел на грьбначния мозьк, отнася импулсите и командите кьм периферията, т.е. кьм изпьлнитлните органи, в които отива сьответният нерв и за които са предназначени тези команди. Всяка част, която"влиза" в задните отдели, "носи" информация от периферията кьм центьра. Само на 1-2см от грьбначния мозьк тези две части се сьбират и представляват вече едно цяло, един периферен нерв. Затова и тези две части се наричат коренчета на сьответния нерв.
  Сетивните и двигателните нерви пренасят импулси, които са пряко свьрзани с
нашето сьзнание и воля. Ние искаме да преместим караката си и по двигателните
нервни импулси стигат до сьответните мускули, които трябва да осьществяват
придвижването. Допирьт до рьката веднага предизвиква своеобразен сигнал, които
по пьтя на сетивния нерв достига до центрелната нервна система, в която се поражда и изживива сьответното усещане,възприятие или чувство на удоволсвтвие или не удоволствие чрез вегетативната нервна система се пренасят главно импулси,които не стигат пряко до нашето съзнани,въпреки че в краина сметка те са също под неговото ръководство и под контрола на мозачнара кора и хормоналното равновесие това е една от най-целесъобразните организаций сред природата ,защото осигурява "автоматична връзка" и регулация на редица жизнени процеси,облекчава нашата съзнателна дейност и я предпазва от претоварванв с информация.
 Днешните познания за строежа на главния мозък може да се обощат в следното:
 Основна градивна единица на мозъка е мозъчната клетка.Нейният строеж е във връзка с нейните функции
 Различният вън6ен вид на мозъчните клетки,както и тяхното групиране в определени области,
породи примамлижото предположение,че за дейност има строго определен и обособен цетър.Наистина
проучванията на редица учени(сред които особено изпъкват Бродман,Брока,Вернике,а в по ново време
Пенфилд,Ериксон,Папез,Могуци и много други) доказаха,че определени части на мозъка са тясно сварзани
с определени дейности.Така бе доказано,че за речта има два главни центъра:моторен и сензорен.
първият комндва изричането на думите и повредата в него води до не възможност за изговор,
но болният мойе да напише това което иска да каже,и по този начин да поддържа контакт с околните
.през сензорния центер на гова минава "разбирането" на речта.При болестно нарушение само на този център
(което е възможно например при малък ограниченмозъчен пръвоизлив,засягащ само тази част на мозъка)
болният не може да разбира смисъла на думите,въпреки че ги чува.Затова,ако е засегнат моторният център,
пострадалият ще чува,прочита прочита и разбира всичко но няма да може да говори правилно,а ако
е засегнат сензорният център-няма да разбира чуждата реч и въпреки че ше може да изговаря отделни думи,
словесният контакт не ще бъде пълноценен.
 Създадени са мноог карти за сторежа на центровете на мозъка.В науката теи карти се наричат
цитоархитектонични,защтото са изградено върху вида на клетките и функциите,които се изпълняват
от определени мозъчни области.Най-известната от тези карти е изработена от немският невролог и психиатър
Бродман още през 1909г..Според нея в мозъчната кора се различава около 52 полета,обединени в 11 важни области.
   По време на мозъчни операции неврохирурзите правят редица наблюдения и проучвания върху дейността на живия мозък.
Подкрепено и с много други допълнителни изследвания и експерименти върху животни, канадските учени Пенфилд и Ериксон
суздадоха учението за т. нар. РЕТИКУЛАРНА ФОРМАЦИЯ в мозъка и изясниха много явления от съзнателната и подсъзнателната дейност.
  Изнасянето на строежа и фукцийте на мозъчните части доведе и до някои прибързани твърдения, които в отделни случаи дори изместиха
научните познания. Така се появи становището, че за всяка деиност има строго определен център и в търсенията си някои автори
изпаднаха в краини увлечения. Наред с несъмненото съществуване на някои центрове, например тези на говора за които стана дума по-горе,
тези за командването на дишането и някои други основни функции, се стигна до абсурдни твърдения за съществуването на центрове
едва ли не за всеки детаил на човешкото поведение. Като пример за такова крайно становище може да се посочи твърдението, че съшществува отделен
център за религиозно чувство.
   Така се оформя едно течение в науката известно под названиетп локализационизъм. Според едно от краините увлечения в него,
въсникнало още в началото на това направление, развитието на отделен център в мозъка може би следвало да дава отражение
върху очертанията и формата на черепа. Това увлечение доведе в миналото до неправилно становище, че според изпъкналостта на отделни
части на черепа би могол да се съди за развитието на едни или други способности на всеки човек. Привържаниците на това течение го нарекоха
френология и се опитаха да гадаят по външната форма на черепа за способностите, талантите и заложбите на отделна личност.
И това увлечение, както всчко друго използва нещо от научната истина, но го разработва по неправилен път. "Нещото"
в случая е, че при определени болести черепът остава по-малък и недоразвит.
    Поради същото заболяване има недоразвитие и на други части на тялото и особено на мозъка. Така се търси една проста правопропорционална
зависимост между големината и формата на черепа и големината и развитието на мозъка, но в природата и в човешкото разитие нещата
не са така прости и механично зависими. Вярно е, че при определени болести черепната кутия и мозъка са недоразвити, но това се дължи на едно общо
заболяване. Недоразвит мозък може да има и при череп с нормална големина и тогава явно проличава научната несъстоятелност на механичното свързване между
големината на черепа, развитието на мозъка и наличието на умствени възможности и психични способности. В науката са познати и други
случаи, когато черепаът е свръхмерно голям, а мозъкът е останал недоразвит и индивидът психично е непълноценен. В последния случаи мозъчното вещвство е не само
по-малко по количество а е непълноценно и по качество. Черепът при такива болни е по-голям от нормата,но в него има повишено количество мозъчна течност и
значително понижено количество на мозъчнта тъкан.В науката такова състояние се нарича ХИДРОЦЕФАЛИЯ.То представлява сериозно заболяване.За лечението му различни
методи-лекарства,операции,и други,но оздравяване и подобрение се постига много трудно.
  Деиността на м0озъка не зависи само от неговото наличие и неговото тегло.Много по-важно е неговото развитие,съзряване и обучение,неговото
нормано функциониране.
  Интересен е въпроса какво е нормалното тегло на човешкият мозък.Има едри и дребни хора.Хилядолетната история на човечеството е доказала
,че ръстат на човека не е в права прпорционалност с неговите психични възможности.Известни са много личности които са дребни на ръст,
но имат не по малки духовни и материални постижения.Прието е че теглото на един човешки мозък е в границите на нормата,ако тежи
между 900 и 2000 грама,със средна стоиност 1375 грама.Но това е само една ориентировка.повърхноста на мозъчната кора е доста голяма ,
защото сивото вещество покрива всички бразди и гъки и има общо над 2500кв.см.Мозъкът е около 5% от теглото на човека,коетопредставлява наи голям относителен дял
сред всичи бозайници.Научните изследвания доказват,че по значение на функциите мозъка заема водещо място..Неговата огромна и отговорна дейност обхваща
20% от основната обмяна в цялото човешко тяло.
  Относно местонахождението на мозъчните функции съществува и друго становище,коренно потивоположно на локализационизма.Според
това второ становище едни и същи мозъчни функции може да се изпълняват от различни клетки.Краиността на това становище е в твърдението ,
че всяка клетка може да върши всякаква работа и да мества всяка останала мозъчна клетка,като неправилно се смесват неуспорими научни
истини с произволни предположения.Истината е,че деиствително определени клетки могат да заместят някои от функциите на загинали или болни други клетки.
Познати са много случаи,когато една способност може веднага да се въстанови частично или напълно,като функциите на загинали клетки се поемат от други клетки.
Но това не означава,че всяка клетка може всичко.
  Има функции които могат да бъдат замествани, и други,които не могат.Много е спорно дали клетки от един тип може изобщо да изпълняват някои от функциите на клетки от друг тип.
По скоро може да се очаква заместване на функции от клетки от един и същи тип.Но и тук има определени граници.Така например вав втория и петия слои на мозъчната кора
се намират особенни клетки,приличащи на пирамида,от където носят и названието си.Гигантските пирамидни клетки имат толкова дълги израстаци 4енякои от тях стигат до
най-ниско разположените отдели на гръбначния мозък.тези израстъци образуват така наречения пирамиден път - основният път за връзка и пренасяне на импулси от главния мозък
към мускулите на крайници и други части на тялото.При това клетките от дясното мозъчно полукълбо командват мукулатурата на лявата страна на тялото а пирамидните клетки
от лявото полукълбо дирижират десностранната мускулаура.Тези анатомични особенности изясняват защо при увреда на дясното полукълбо се появява парализа на лявата част на тялото.
Функциите на пирамидните клетки не могат да се поемат от друг вид мозъчни клетки.
  Хората се делят на десняци и леваци според това с коя ръка си служат по добре.Моторният център на речта се намира при 95% от хората в лявото полукълбо,близо
до пирамидните клетки,дирижиращи десностранната мускулатура.За това десняци заедно с парализата на дясната страна се появяват и моторни смущения в говора .
При леваците обаче десностранта парализа не жоди до смущения в говора.Този пример показва много неща но едно е наи-важното:
струпването на определен вид клетки на едно място оформя структура,която има определени функции.Наред с това има и още много други зависимости
и връзки,от които зависи дали тя да бъде напълно загубена,напълно или частично заменена,напълно или частично заместана и т. н.
Външно приличащи си болестни прояви,например смущения в походката и речта ,нарушения в мисленето,в паметта и др. може да се дължат на различни причини.
И нещо повече - една и съща причина може да нанесе поражени на различни нива:в клетъчното ядро,в клеттъчния израстък,във връзката м/у две клетки,в главния мозък
или по протежение на дългия пирамиден път някъде в продълговатия или гръбначния мозък и порадо това една и съща болестна причина представя пред нашите очи
различни болестни картини и поражения.Именно тук изпъква професионалното майсторство,подготовката,способностите и възможностите на лекаря за поставяне на преавилна диагноза.
    Значителен напредък бе постигнат от американския физиолог Роджър Спери, Който през 1981 г. бе удостоен с нобелова премия
за резултатите от дългогодишните му проучвания, въз основа на които е установил нови съществени различия във функциите на двете
мозъчни полукълба. Според проф. Спери лявата хемисвера е седалище на абстрактното мислене и логичния анализ, на двигателните функции и на речта.
Поради той я нарича "хеми сфера на изпълнителните и в известни случаи на агресивните възможнисти".Дясната хемисфера е водеща при конкретно мислене,
възприемане на пространството,усвояване на сложните взаимоотношения,тълкуване на зрителната и слуховата информация,възприемане на музика.
Обобщено резултатите на Р. Спери сочат,че "лявата хемисфера доминираща при мислителите,а дясната при артистите"Тези схващания подлежат на бъдещи изследвания и
уточнявания от следващите поколения научни работници.
  Според своята форма клетките биват:кръгли,крушовидни,триъгълни(пирамидни),
звездовиднии др.
  Клетъчните израстъци биват само два вида.Едните са къси,дървовидно разклонени и твърде многобройни.Те се наричат дендрити.Вторият вид е значително по дълъг, състои се само
от единичен израстък,даващ много рядко разклонения, и се нерича неврит или аксон.
  Ролята на клетките е различна.Струпванто на много клеткиправи кората на мозъчните полукълба да изглежда сива поради което се нарича сиво мозъчно вещество.То има
основната ръководна,диригентска роля.Под микроскпа в него се различавар различни 6 вида клетки,които оформят 6 слоя на мозъчната кора.Изчислено е че в тях има общо
около 14 милиарда клетки,които предлагат наизброми възможности  за жръзки между отделни части на мозъка,респективно между отделните негови функци,тъй като всяка клетка има
50-200 синапса,т.е. възможности за преки контакти.В обикновенния ние използжаме само 4-10 % от мозъчните клетки.
  Мозъчни клетки,както и всички останали клетки са нервна тъкан,носят обощаваштото название неврони.Струпването на технните израстъци,образуващо на много места снопчета,свързани с отделни
части на мозъка ,саедно с дръги клетки и техни израстъци,имащи предимно помощна и поддържаща функция оформят бялото вещество на мозъка,така че бялото вещвство има също твърде сериозни
и отговорни функций.
Всяка мозъчна клетка е свързана с някоя друга.Чрез дендритите поличава,възприема информация,а чрез аксона си неврита предава импулси на следващата клетка .През
последните десетилетия бе доказано огромното значение на местата,чрез които една клетка установява контакт с друга.Тези места се наричат синапси.Днес науката
притежава много доказателства че редица болестни състояния се предизвикват или задълбочават именно пораби болестни промени в синапсите .
Провеждането на нервните импулси през синапсите се осъществява чрез специални химически вещества,наречен в медиатори.Такива вещества са ацетилхолинът,адреналинът,
серотонинът и др.
  Разкриването на функциите на отделни клетки или техни групи е много трудна задача.Измененията,настъпили след смърта на всяко живо същество
променят в значителна степен структората на всяка клетка.Нещо повече-те предизвикват загуба на най-характерното:онова което осигурява правилното проти4ане на жизнените процеси,на живота.
,С други думи смърта променя нещо в структората и ликвидира напълно онова което наричаме живот.По тези причини тъкъните които изследваме под микроскопа,вече са
своята жизненост и представят редица неща в променена форма.Ето защо вниманието на изследователите се насочва към живи тъкани и живи клетки,но и то е свързано с редица ,
в отделни случаи практически непреодолими засега затруднения.
  Малкият мозък се намира в задната част на черепната кутия.Той е Втората по големина част на главния мозък и представлява 1/10 от теглото му.Малкият мозък има пряко отношение
към равновесиет,работоспособността,координацията на движенията,мускулният тонус.
  Средният мозък има също пряко отношение към мускулният тонус и позата на тялото в пространството.Той регулира ориентировъчните реакций
към светлина и звук.
  Междинният мозък уравновесява вегетативните процеси,апетита,съня,обмяната на веществата ,температурата работата на жлезите с вътршна секреция(ендокринната система),
което е от голямо значение за растежа ,оформянето и деиноста на целия организъм.
  Продълговатия мозък свързва главния с гръбначния мозък и съдържа също важни центрове за управление на телесната деиност - дишане,кашляне,
сукане,отделяне на слюнкаи др
 Всички части на мозъка деистват синхронно една с друга,и осигъряват правилно протичане на целия живот,на цялата
жизнена дайност.
    Мозъчните клетки притежават всички качества на една жива нервна клетка, както и на една клетка въобще: дразнимост, възбудимост
възмойност за пренасяне на импулси, за изработване на отговор и т.н. Наред с това те учавстват и в основните процеси на нервната тъкан - рефлексната дейност,
 както и в специфичната за човека психична дейност. Принципът на рефлекса е формулиран от френския философ и естествоизпитател Рене Декарт
още през XVII в., но терминът рефлексна дъга и нейното анатомично описание се въвеждат чак в средата на XIX в. от английския лекар Маршал Хол.
    рез 1863 г. е отпечатан епохалният труд "Рефлекси на главния мозък" от великия руски физиолог И. М. Сеченов. Обхващайки постиженията на
англичанина Лейкок, германеца Гризингер и други предшественици, Сеченов създава стройна теория за ролята и мястото на рефлексната дейност
в уравновесяването на живия организъм с промените в околната среда и достига до заключенито, че и психичната дейност отразява тези промени
 по принципите на рефлекса. Публикацията и дейността на Сеченов предизвикват бурна реакция в целия научен свят. Но въпреки голямото оспорване и ожесточените дискусии окло него
се изгражда цяла школа от изследователи, които бързо развиват физиологичните познания за дейността на централната нервна система.
    Към големия въпрос за разкриване естеството и закономерностите на висшата нервна дейност дават своя приос и редица учени от различни страни.
През втората половина на XIX в. Хелмхолц установява, че импулсите по периферните нерви се движат със скорост от 27 м/с при жабата и от
34 до 65 м/с при човека. Английският изследовател Шерингтън разработва теорията за нивата на дейност в нервната система и пръв през 1897 г.
въвежда термина синапс. Значителни са приносите на двамата руски неврофизиолози Х. Х. Введенски относно фазовите процеси при произвеждането на нервините
 импулси и на А. А. Ухтомски за т. нар. доминанта.
    Но най-значителни и обобщаващи са изследванията и обобщенията на великия руски физиолог Иван Петрович Павлов. Много са неговите заслуги. Като най-съществени и имащи пряко отношение към
разглежданите въпросъ може да се посочат:
    изясняването, че в зентралната нервна система функционират два основни процеса - възбуда и подтискане;
    откриването на условния рефлекс и изграждане на учението за неговата същност и значимост;
    оформяне на учението за висшата нервна дейност като интегративна система;
    изграждането на основно теоритично направление във физиологията и медицината, известно под наименованието невризъм, т. е. признаващ водещата роля на висщата нервна дейност при отреагирането на
всяко живо същество към промените на околнатан обстановка, а оттук и ролята на висщата нервна дейност за развитието на научните познания и
усъвършенствуване на човешкото общество.
    Павлов разделя на два вида цялата рефлексна дейност: безусловна и условна. Безусловните рефлекси са вродени. Към тях се причисляват: отдръпването на крайник или коя да е част от тялото при убойдане,
изгаряне и др.; мигане при попадане на чудо тяло или въздушна струя в окото; кашляне за изхвърляне на чуждо тяло или секрет във въздухоносните пътища и много други......
    Условния рефлекс е едно от основните открития на И. П. Павлов. Наречен е така, защото зависи от условията в околната среда. Той се изгражда ж индивидуалния живот на всеки индивид.
Едни хора може да изградят определен условен рефлекс, а дрги - не, защото не са попаднали в подходящи условия или защото тези условия нямат необходимото значение за тях.
След време условните рефлекси може да угаснат, защото се преустановява причината, която ги създава. Условният рефлекс няма готова рефлексна дъга от рождение ой си я изгражда според нуждата.
 Безусловния разполага с такава вродена без друга предварителна подготовка.Условният рефлекс изисква време, за да бьде изграден, изисквазадьжително мнгократно повторение
на най-малко две следващи се или свьрзани дразнения, за да се появи рефлекс кьм второто, когато се появи пьрвото, станало вече сигнал, че следва второ дразнение, което
реално вече може да не е на лице.Един пример ще поясни казаното.Нека редовно, в прдьлжение на много дни, преди да нахраним домашните птици, да удряме по три пьти една и сьща
камбанка по един и сьщ начин.След време птиците ще почнат да идват на мястото, кьдето поставяме храната, само при разнасяне на сьщия камбанен звьн, защото в тях се изработва
условен рефлекс и те вече "знаят", че след този кратьк звьн следва подаване на храна. На сьщия принцип са изградени множество интересни и забавни дресировки, които наблудаваме
на цирковия манеж и другаде. По сьщия начин условни рефлекси се изграждат-сьзнателно или несьзнателно-и у нас хората. Само че за някои от тях си даваме сметка, а за други-не,
и ги приемаме като нещо естествено или дадено.
 Ако дьлго време подаваме само сигнала, без той да бьде "подкрепян", условния рефлекс "загасва", загубва се. В нашия пример -ако многократно бием камбанката, но не даваме храна, след няколко
дни, колкото и да удряме камбанката, птиците вече няма да идват за храна, зашото "са разбрали", че няма врьзка, няма подкрепа на камбанния звьн с храна.
 И.П.Павлов се отличава с гениално умение да сьздава нови методики и подчертана способност да разтьлкува какви са вьтрешните механизми на явленията в мозька и други части
на тялото. Отчитайки промените в слуноотделянето или стмашната секреция, тои и цялата Павловска школа проследяваха командите на мозъка, командите на главния "диригент" и разкриваха основните
 закономерности във висшата нервна дейност.
    Така се оформи цяло основно течение в науката, наречено нервизъм, известно още и като Павловско учение. То намери признание и в много други страни: Германя, Полша,
Франция, САЩ, където е образувано специално дружество за научни изследвания в същата насока.
    Всецяло отдаден на научни търсения, Павлов формулира в края на живота си трите основни принципа на висшата
нервна дейност:
      1. С принципа на детерминизма вликият учен застъпва и доказва становището, че всяко явление във висшата нервна дейност е свързано с определена причина, която може да бъде проучена.
      2. Принципът на аналоиз и синтез утвърждава, че отначало "цялото" се изгражда на отделни части посредством нервните и психичните процеси във висшата нервна дейност и след това се пресъздава.
      3. Принципът за структорността обединява в едно функцията и структората, като определя връзката между тях - определени структури
 са свързани с определени функций и наред с това някои от тях могат да се заместват.
    Електроенцефалограмата следва да се счита като друго от великите открития на XX в., защото позволява да се изследва мозъчната дейност, без да се нарушава цялоста на черепа.
    Както елекрокардиограмата показва някои основни белези на работата на сърцето, така и електроцефалограмата показва определени белези за работата на мозъка.Но електрокардиограмата
не изчерпва възможностите за изследването на сърцето,нито електроцефалограмата - тези на мозъка.
   Чрез електроцефалограмата,а в последните години и с помоща на доказателни методи(термография,изотпни изследвания и др.)е възможнода се събират редица инбформация за нормално и болестно
променените финкций.   
   Учението за типовете висша нервна дейност на И.П.Павлов е от изключително значение за разбиране "ролята на диригента"в цялостната дейност на човешкият организъм.До оформянето на
това учение не се стигна изведнъж.И.П.Павлов оформи четири основни типа  висша нервна дейност след дългогодишни усилия.Тези четири типа обхващащи начините на реагиране
и общо поведение, са еднакво валидни и за човека и за висшите животни.Освен тях Павлов определи че има още два типа :художествен и мислителен,специфични
само за човека
  четирите основни типа представляват най-честите и дълготрайни комбинаций на определените от Павлов три основни свойства на нервните процеси:сила,уравновесеност,
и подвижност,поради което те биват опсвани по следния начин:
  1.Силен,уравновесен,подвижен тип
  2.Силен,уравновесен,бавен тип
  3.Силен,неуравновесен
  4.Слаб тип
  Сам Павлов счита,че описаните четири типа отговарят на опсаните още от Хипократ темпераменти.Затова първият се нарича още сангвиничен,вторият-флегматичен,третият-холеричен,
четвъртият-меланхоличен
  В науката има и други опити за определяне и класифициране на темпераментите.Поради множеството различия и дори разногласията и до ден днешен няма едно мнение което да е прието
от всички специалисти.Затова съществува и различни школи,различни схващания.Но това различие не е толкова опасно.Истината се райда в споровете,стига само да бъдат поставени на научни позиций
и да се опират на научни факти.
  Главният диригент на човешката дйност трябва да дирижира не само отправления - походка,равновесие,хранене,приспособяване кам промените на времето и температурата,отрагиране на дразненията на
околната среда и др.но този диригент трябва да умее да ръководи и цялостното на6е поведение,нашия стремеж за опознаване на обективната истина,
а не за удвлетворяване на неправилни и вредни лични интереси или кариеристични домогвания.
  Психичната дейност на човека се състои от множество съставки или свери. Те са ясно свързани една с друга и яко се разглеждат донякаде поотделно, то е, за да стане по-лесно и по ясно разбирането
на тяхната същност и на техните промени. Мисленето е една от основните сфери на психичната дейност. То представлява способноста да разсъждаваме, да схващаме вътрешните закономерност в процесите и
явленията, да ги разглеждаме и анализираме поотделно, да съчленяваме и свързваме отделните изводи и чрез съждения да стигаме до определени умозаключения. Мисленето е и процес, който-както и цялата
останала психична дейност-не може да се изчерпи само с данните от физиологията на външната нервна дейност, нито само от данните за химическите и биохимическите процеси в нервната клетка или извън
нея.
    Специалистите различават 5 операций на мисленето, водещи до изграждане на понятия: сравнение, анализ, синтез, обобщение и абстракция.
    В психологическата литература се различават обикновено два вида мислене: предметно и логично. Предметно си служи предимно с механични асоциаций по сходство и близост. То е основа на съзерцание.
 Логичното мислене е "по-висше", служи си с логични асоциаций, асоцциаций по смисъл и по този начин лежи в осноевата на абстракцийте.
    Промените в мисленето биват болестни и неболестни. Неболестните са, когато се дължат на лошо възпитание, недостаъчно обучение, на завист, озлобление, егоизъм и т.н. Болестни са, когато са във връзка с телесни
 или психични заболявания.
    Болестните промени в мисленето се разделят главно на две групи: Количествени и качествени.
    Наи-обикновена количествена болестна промяна е свързана с протичането на мисленето, което може да стане много бързо или, обратно-много бавно. В първия случаи целият мисловен процес протича ускорено, думите се леят
 светкавично една след друга, но смислеността на изречението все още е запазен. При забавеното мислене скоростта е намаляла извънредно много.
В нормално състояние това се среща при изживяване на скръб по загинал близък, често съпътсвува недостатъчно подготвени ученици, които, колкото и да напрягат мислите си, не могат да достигнат
правилния отговор, защото нямат необходимите знания.Така например при умствено недоразвитие,при напредналите стадии на алкохолното опиване, при отравяния, при събуждане след загуба на съзнание поради мозъчно
сътресение, при психична депресия, някои форми на шизофрения и редица други страдания.
 Пряко свързан с мисленето е и проблемът за интелекта.С този термин се определя "разумът",степента на развитие на мисловните възможности на човека ,за да схваща съществените качества
 и да открива закономерностите.С други, интелектът е присъщият уровен от способности да се ползват мисловните операции; "нещото", което "произвежда" мисленето; а мисленето е интелект в деиствие.
 Интелектуалните деиствия при човека са: а)съзнателни б) с предхождащо обмисляне; в)планомерни г)резултиращи в изработване на нови оръдия и способи; д)индивидуални по изява и форма, но обществено детермнирани;
 е)стоящи във връзка с останалите психични процеси-внимание, памет, съзнание, възприятно-представна сфера и др., както и с телесното и психичното развитие на индивида и с темпа на психично функциониране;
 ж)влияещи се от възпитание, обучение и трудова деиност.
 Повече от ясно е, че ако интелектът не се развие или се увреди и загуби, то и диригентската роля на психичната и висшата нервна деиност ще бъде нарушена-частично или напълно, в зависимост от причините и протичането.
 Върху човешкото поведение значително влияние оказват инстинктите и темпераментът.Инстинктите са вродени начини за реагиране на организма като цяло.Още през 18 в. Реимариус ги определя като "всички актове на поведение
 които предшествуват индивидуалния опит и се изпълняват от животните в еднакъв вид".Инстинктът най-често е свързан с неосъзнаната дейности това е дало в миналото основание да се изграждат различни неправилни твърдения.
 Според Павловското учение инстинктите са сложни безусложнорефлекторни реакции, които приспособяват отделната особа към конкретните условия.като отъждествява инстинкта с безусловен рефлекс и посочва голямото значение  на
 хоморалното състояние на организма за неговите изяви, великият руски физиолог И.П.Павлов отделя следните основни инстинкти:хранителен, отбранителен, полов(за продължение на рода), ориентировъчен и родителски.
 Инстинктите оказват съществено влияние върху цялостната дейност на човека и по този начин тяхното отражение може да се забележи и в ръководната роля на висшата нервна дейност.Тяхната вроденост не означава, че при определени
 обстоятелства те не могат да бъдат овладени или контролирани.Това зависи на първо място от обучението,възпитанието,тренировките,общественото и гражданско съзнание, както и от ред други условия и обстоятелства
 Темпераментът носи вродените белези за силата, бързината и уравновесяването на реакциите на индивида, както и за взаимодействието между двата основни процеса във висшата нервна дейност-възбуда и подтискане.
 Измежду всички съставки на цялостната психична дейност темпераментът е свързан най-тясно с емоционалната сфера.Характерът "представлява съвкупност от изработени в индивидуалния живот начини на реакция и поведение от
 съществените,основни свойства на индивида, които се проявяват в отношението му към света и го характеризират като член на обществото.За физиологична основа на характера служат основните динамични стереотипи, изработени
 в  индивидуалния живот".С други думи, характерът е сплав от биологични (вродени) и социални (придобити) качества.Тои обединява наи-устойчивите особености на отделния човек, съчетавайки чертите на темперамента с полученото
 по пътя на възпитанието и личния жизнен опит.Личността на отделния човек е съвкупност от неговите телесни и психични белези, от неговия темперамент и характер, от неговите въжделения, интереси, убеждения, мироглед.
 Но тя не е прост механичен сбор от тези белези, а е активна, саморегулираша се система, която се оформя и действува в определена социална.В този смисъл терминът личност не бива да се отъждествява с термина организъм.
 Отдавна е прието да се различават две съставки в цялостната човешка дейност:гнозис и праксис.С думата гнозис се обхваща цялостната познавателна дейност, а с думата праксис-цялата сувкупност от различни действия и дейности,
 вклучително осъзнатият човешки труд.В познавателната дейност се включват мисленето, паметта, вниманието, възприятно-представната сфера,интелектът, речта, както и други процеси.Като обобщаващ